Че жителите на Лясково знаят как да
посрещат подобаващо скъпи гости и умеят да се веселят, пролича на
традиционния събор „Свети Дух”, който се състоя в центъра на селото.
С нова премяна и драгост в очите млади и
стари постепенно започнаха да се стичат на площада – озвучен с народна
музика и украсен със сергии, отрупани с детски играчки, и декорите на
куклен театър. Най-нетърпеливи бяха 79-годишният Георги Чечкин и
88-годишният Димо Динчев, които се притесняваха, че гостите от Лясково,
Девинско, закъсняват. Оттам ни е коренът, оттам са се преселили тук
нашите деди през турско, без девинските лясковци празник няма да се
получи, притесняваха се те.
А безгрижните малчугани първом
наобиколиха сергиите. Момиченцата си избираха снимки на популярни фолк
певици, а момченцата масово купуваха пластмасови пистолети. И се разнесе
една дандания, една пукотевица, същински салют за откриването на
празника.
Началото му постави кукленият театър
„Приказен свят” при СОУ „Св. Софроний Врачански” – Пловдив. Нели Бахова и
Мери Николова оживиха с гласовете и ръцете си героите от постановките
„Лисанка и приятели” и „Косе Босе”.
Кукловодите - Нели от 6б и Мери от 10а . |
Най - малката художничка, която оцветяваше приказен герой! |
А през това време кметският наместник на
село Лясково Вишка Маркова посрещаше гости, организираше веселбата,
просто се грижеше всичко да бъде наред, за да е истински празникът. А
той вече набираше настроение. С поздравителния адрес до кметския
наместник и съборяните от кмета на община Асеновград, с хорото на
площада, с изпълнението на родопски народни песни от самодейната група
при читалището в село Лясково, община Девин, с подареното родословно
дърво от председателя на тамошното читалище Васил Балабозов. Дойде ред
да прозвучат и музикалните ритми на оркестър „Фантазия”.
А през това време децата намериха
забавление в оцветяването на керамични фигури от порцелин. И какво от
това, че главата на котенцето на двегодишната Лора стана зелена, а други
животни придобиха неузнаваеми краски. Затова пък за всички малки
художници имаше подаръци. Важното беше малчуганите, родителите, бабите и
дядовците да се почувстват жизнерадостни. Това бе и целта на празника.